напред назад Обратно към: [Иван Методиев][СЛОВОТО]



Смет


Глад настъпи по тези земи,

звяр и човек

в сметта се зарови.

Просяк до виещо бебче вони,

бабчета хленчат с очища на сови.

 

По лице се обръща мъртвецът, дано

да не види жена си как по портите плаче,

как сирачето просва в калта сираче

и изтича кръвта ни

за мравче лайно.

 

А над всичкото – бавно ръждясващ дъждец.

Изпод капките, котка с огромна зеница

дебне как край челцето на една мъртва птица.

бог потропва с тояжката

на хей оня слепец.

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух