напред назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Да слушаш


Да слушаш как в следлетните мъгли

във капки се сгъстява светлината,

не е ли хубаво - шуми навън липата

и колко е щастлива, че вали.

 

Потръпва ожаднялото дърво,

разлива се над улиците сиви,

превръща се в дихания горчиви

и сякаш в още нещо, но какво?

 

Едно листо край погледа кръжи

и с тънък звук денят се разпилява.

Петна от въздух... Вятър ли повява

в черупките на нашите души?

 

Така красиво всичко се руши,

че нищото върховен смисъл става.

 


напред горе назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух