![]() ![]() Да слушашДа слушаш как в следлетните мъгли във капки се сгъстява светлината, не е ли хубаво - шуми навън липата и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво, разлива се над улиците сиви, превръща се в дихания горчиви и сякаш в още нещо, но какво?
Едно листо край погледа кръжи и с тънък звук денят се разпилява. Петна от въздух... Вятър ли повява в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши, че нищото върховен смисъл става.
![]() ![]() ![]() |