Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]

Сред стаята с размери три на три,

размери на света и на душите,

дух божи лъкатуши сред мухите

и паяжина в ъгъла искри.

Ръжда покрива влажния таван,

над който може би започва раят,

хлебарки нейде в ниското блуждаят

по пътя от трохите очертан.

Далеч от всяка земна суета,

едно дете на пода си играе.

Навярно притча някаква това е,

а може би е просто бедността.

И носи се дух божи, извисен

над вечните надежди и измами,

и не с мухи, а с ангели се храни

мъдрецът паяк, в ъгъла стаен.

А столът, този странен философ,

спокойно в тишината наблюдава

как в плесени и гъби разцъфтява

наоколо вселенската любов.

Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]