напред назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Баща


Баща ми, който вече крета,

баща ми, този мил чудак,

от ранни утрини до мрак

в градината сади дръвчета.

 

Препъва се в една коприва,

накланя бялата глава -

и срам ме хваща от това -

приказва й като на жива.

 

Съвсем не го разбирам вече,

а да го питам ме е страх -

при ябълката се поспрях,

откъснах лист и кръв потече.

 

И ето, в кръв са ми очите

и целият съм хрипкав вой...

На пръсти се повдига той

и плахо милва ми косите.

 


напред горе назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух