Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]

Тъй както сладостно четях

най-древните поети,

една хлебарка изпълзя

и трескаво засвети.

Не се римуваш с нищо ти,

парченце едноглинно.

Да беше едро като слон,

свръхгрозно, свръхпротивно,

как щях да те възседна аз,

теб демоне сподавен

и да препусна по света,

на боговете равен.

Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]