напред назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Демон


Тъй както сладостно четях

най-древните поети,

една хлебарка изпълзя

и трескаво засвети.

 

Не се римуваш с нищо ти,

парченце едноглинно.

Да беше едро като слон,

свръхгрозно, свръхпротивно,

 

как щях да те възседна аз,

теб демоне сподавен

и да препусна по света,

на боговете равен.

 


напред горе назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух