напред назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Вирът


Бавно се огъваше вирът под светлините

на небето и земята...

 

Призори,

когато е загатване денят,

някъде в началото... Но мен ли ме предсказваха

знаците на рибите? – какво щастливо бъдеще...

Воден дух се носеше из юлските вселени,

облаци очудени гадаеха живота ми,

в звуци ме превръщаха

върбите отразени.

 

И не бях ли аз владетелят на капките и слънцето

в този вир, създаден да се гмуркам

между образите и прозренията?

 

Всичко бе идея,

и каквото и да правех,

всичко беше редно, и щастлив под изгрева,

бродех из света на полусенките, а жабите

възвестяваха високо моите видения,

за да се изпълнят от природата.

 

И като небето гол, от риба по-усърден,

разпилян сред водораслите и дългите спирали,

радостно се сливах с отраженията

на душите и предметите, и мои бяха

простите богатства на водата

и изтичащото време.

 

Не познавах аз законите и следствията,

нито тялото, и живеех сякаш

в друг живот,

сънуван от реката...

 

Нищо не разбирах, просто плувах към брега,

изпълзявах върху камъка, а после

пак се хвърлях във водата.

 


напред горе назад Обратно към: [Прости сетива][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух