Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]

Били ли сме или не сме били?

Какво от нас на този свят остава?

Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали

над теб и мен, над тази пръст корава...

Безкрайна пустота след нас остава,

частици нищо, пълни с тишина

край люлката на бога — нани-на...

И сън след сън, животът отминава.

До ужас ме обичай. Днес. И тук.

Вселената чрез тебе ме обича.

Със всеки трепет плах, със всеки звук,

все повече мъглата се сгъстява.

Денят помръква! Въздухът изтича!

Прахът ни този свят осъществява.

Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]