Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]

Кой би могъл така да съчетае

лукавството с детинската наивност?

Тя себе си желае да излъже,

но иска първо аз да й повярвам.

Усмивката й, устните бъбриви,

ме карат да изпитвам странна жажда.

Бедрата й, притиснати капризно,

са промисъл за юлската природа.

Тя цялата е радост, но защо ли

внезапно радостта я натъжава?

Къде ме води този стръмен поглед?

Аз смътно подозирам, че отдавна

тя знае пътя, сякаш смърт е пила.

Тя иска не да помни — да забравя.

Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]