напред назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Да можехме


Да можехме от пясъка пустинен

поне следа от капка да получим,

поне едно загатване за радост

от мъките човешки да изтръгнем...

 

Не е възможно — не! — не е възможно.

Да бъде невъзможното тогава!

С капризни нокти нищото разкъсай,

издигай ме с косите си над мрака.

 

Накарай ме да вярвам! Излъжи ме,

че все пак има смисъл да се диша...

Душа съм аз, побягнала от ада.

 

Изпий ме със косите си и нека

викът ти влее слово в тишината —

и нека бог най-сетне проговори.

 


напред горе назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух