напред назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Сред


Среднощното море е нещо

безформено, като душата.

Там миди със лица човешки

в екстаз си ближат стъпалата.

 

По хълбоците на вълните

луната в жълта слуз изтича.

Корал ти смуче слабините

и шепне колко те обича.

 

Развратна смърт, с език и с устни

ме разсъбличай от костта ми.

Хор на медузите, пригласяй

с набъбналите си камбани.

 

Ти, разум с рани от тъга,

на хаоса стани слуга.

 


напред горе назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух