Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]

Макар че не умея да извайвам фигури от мрака,

аз се опитвам да ги виждам...

По своему съм вечен аз.

Не се явявай —

няма корени нощта, да я изтръгнеш като цвете,

а бялата луна е ничия.

Бъди си там, където си — присъствай,

но нищо не докосвай.

Да, зная, ти умееш да превърнеш всяка сянка

във майка на нещата,

но аз от мъдрост не разбирам.

Дошъл съм тук за малко мрак и нищо повече,

да, нищо повече.

Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]