напред назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]



За дъжд


За дъжд се моли юлската природа,

единствен аз на жаждата се моля.

Любов, разкрий ми своите надежди —

дори смъртта за твоя сън е кратка...

 

О, нека ме докосват тези устни,

ръцете й, косите побеснели —

да бъда прах, понесен сред звездите,

стенание от ада на човека.

 

Бедрата й са хаосът, сред който

един безумен лотос се разлиства.

С последни сили тя сега се бори,

скимти и впива нокти във тревите...

 

Не! първо нека прилепът разпери

крило — да стане химен на луната.

 


напред горе назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух