напред назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Старицата


Старицата се взира може би

не точно в тази пролет... Тя усеща

как соковете, трескави и тъмни,

я всмукват през горчивите върби,

повличат я през кръговете стръмни

към корена и бликва слуз гореща...

Простенва тя, и корена възсяда...

В утробите на майките е ада.

 

И всичко става някак зверски диво...

А юношата спира запленен —

през крехките листа луна наднича.

 

Но изведнъж потръпва ужасен —

старицата го гледа жалостиво

и лига край устата й се стича.

 


напред горе назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух