|
Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО] ЮношатаСакатата е ангел отвратен, как неумело само се съблича...
А аз стоях и гледах вцепенен как тялото й с люспи се покрива и как подобно струйка кръв се стича езикът й, по змийски раздвоен...
Тя бе смъртта, дълбоко скрита в мен, заключена с една луна ръждива.
И аз видях как плахо се склони лицето й над мен и как бледнее, и станах мъж при седмия й стон.
И с ужас гледах нейде отстрани как тялото ми в мрака се люлее, като маймуна, вкопчена за клон.
Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
|