напред назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]



Юношата


Сакатата е ангел отвратен,

как неумело само се съблича...

 

А аз стоях и гледах вцепенен

как тялото й с люспи се покрива

и как подобно струйка кръв се стича

езикът й, по змийски раздвоен...

 

Тя бе смъртта, дълбоко скрита в мен,

заключена с една луна ръждива.

 

И аз видях как плахо се склони

лицето й над мен и как бледнее,

и станах мъж при седмия й стон.

 

И с ужас гледах нейде отстрани

как тялото ми в мрака се люлее,

като маймуна, вкопчена за клон.

 


напред горе назад Обратно към: [Космогонии][Иван Методиев][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух