напред назад Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]



Незабравимо


Когато в Слънцето се взирам,

очите ми се пълнят със сълзи.

Когато обичта съзирам,

забравена любов от мен струи.

 

Забравена, отдавна потопена,

удавена във мъка и лъжа,

макар с години несломена,

ортичам я, опитвам да я спра.

 

Обичах те, сега те мразя,

ледът сковал е моето сърце,

дълбоко спомените пазя,

отричам ги, тогава бях дете...

 

Спечели ме с красиви думи,

за теб единствената бях,

очите ти омаяха ме, чувам

незабравимия ти смях...

 

Щастлива съм, макар че плача,

усмихвам се, макар да ме боли,

това, което крия в здрача

са последните по теб сълзи!

 


напред горе назад Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]

 

© Теодора Барух. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух