Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]

Там нейде, в София, в един квартал,

живеят инжинери в блокове еднакви,

заспиват и събуждат се с Коши и Лопитал,

с учебници, чертежи, с курсови задачки.

Те всички имат електронна поща,

компютър с принтер, но и очила,

те всички учат и чертаят нощем,

защото лекциите са през деня.

За чувства хич дори и не помислят,

табу за тях е любовта,

но дай им схеми да измислят,

единствено в това намират красота.

Любима тема им е глупостта,

изтърсена от някой си професор,

в захлас говорят за скоростта

на звук, процес или процесор.

А вечер в тиха стая,

с бутилка водка във ръка,

отчаяно опитват се да разгадаят,

от'де пък взе се втората луна?!

Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]

© Теодора Барух. Всички права запазени!