напред назад Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]



Не


Вървя през парка мълчаливо,

студено е, дошла е есента,

листа в оранжево и сиво

постилат пътя ми в дъжда.

 

Вървя сама, луна самотна,

оставени без светлина звезди,

сама, присъда доживотна,

разделям се със своите мечти.

 

Мечтаех вечно да е пролет,

да има слънце, птици и цветя,

мечтаех да вървим отново

един до друг, ръка в ръка.

 

Отне те тя, лъжа проклета,

на две разцепи общия ни път;

омая теб с въздишка лека,

превърна мен в ковчег от плът.

 

Сълзи от болка нетърпима,

кърви разбитото сърце;

животът и смъртта са неделими;

живях до днес, от утре...

 


напред горе назад Обратно към: [Теодора Барух][СЛОВОТО]

 

© Теодора Барух. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух