напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Лъжа


Ухапа ме със жълти зъби утрото.

Щръкливо слънце, пот и лай насечен.

При кой ли друг несретник ще отседне,

безпомощно, страхливо, необлечено?

 

Поглеждаме се миг преди да сбъркаме

и се започва туткаво гримиране...

Аз - да излъжа, че денят ми ще е пълен.

То - на кафе, след цяла нощ ракия.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух