Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

Тук съм. Утро е. Отново.

Средностатистичен махмурлук.

Като в зъл капан за ветрогонци

ме е стегнал сутрешния студ.

Скитници се саморазрушават

с много алкохол и сладострастие,

и да живеят чак до сутринта,

и да умрат самички, е нещастие...

Беше време, чувствах, че зад нас

някой грабва бързо самотата,

гърбом даже, знаех, че си ти

и събаряш с лекота стената...

Тая малка, тъничка стена,

дето много читави погуби,

ешафод, обрасъл със цветя,

върху некролозите на лудите.

Тук съм. Утро е. Отново.

Стената помежду ни натежа,

като пера на птица престаряла,

от никога неказани неща.

Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

© Димитър Гачев. Всички права запазени!