![]() ![]() ЗалезНа тихи струйки се маркира зидарията, очуканото не личи от повлеклата мухъл. От страх, че няма да е повече преграда стената се опитва привечерно да избухне.
Дали не ме е страх ведно със нея, че ще остана гол в нощта, почти настъпваща? По памет търся ръбовете в счупените керемиди, за да си пусна кръв в кремираните вътрешности.
Ръката ми се плези на света през липсващите тухли, отвън прилича поразително на куклена пиеса. Обръщам я!... и хоп! улавям капка от потта на Слънцето, достатъчна за сълзите в очичките на куклите...
Когато спуснат тежката завеса.
![]() ![]() ![]()
© Димитър Гачев. Всички права запазени!
|