напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Залез


На тихи струйки се маркира зидарията,

очуканото не личи от повлеклата мухъл.

От страх, че няма да е повече преграда

стената се опитва привечерно да избухне.

 

Дали не ме е страх ведно със нея,

че ще остана гол в нощта, почти настъпваща?

По памет търся ръбовете в счупените керемиди,

за да си пусна кръв в кремираните вътрешности.

 

Ръката ми се плези на света през липсващите тухли,

отвън прилича поразително на куклена пиеса.

Обръщам я!... и хоп! улавям капка от потта на Слънцето,

достатъчна за сълзите в очичките на куклите...

 

Когато спуснат тежката завеса.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух