напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Кръчма


Кога ще живеем?

Избутай от масата

празните погледи и пълните листове.

Разкарай оркестъра.

Нямаме нужда

от кухи свидетели... Сипи и на Истината!

Хвани се за пръста.

За тоя, с значението.

Изпъкваш глупашки в житейската кръчма.

Не са ли ти казвали

колко наивници

са падали мъртви

в пиянство с безсмъртието?

Ненапоимото,

бялата лястовица

с грабеща сянка, е будно кремирано.

Възпяваме вълци във своята лудост,

но ритаме кучета

неваксинирани.

Гузно се дебнем

привечер с душата си.

Тя иска не много -

последния удар,

отворени вени, отворени зеници,

овци нарисувани, просяци-принцове...

Земята да почне да гризе ръцете ни.

Светлината ни плаши.

И пулса в ушите ни.

Овцата захапа и пръста с салфетката.

Рисуван живот,

а боли като истински...

Избягаха всички... Ще плащаме сметката.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух