напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Кучетата


Кучетата се привързват параноично към колибите.

Като в нормални къщи сред прекършената пустош.

Рият праговете, обездвижени преди росата.

Почти като стопаните си всъщност.

Те не залъгват и стопаните и себе си!

Дават им частица непотребна от уюта.

Дар стандартен. Задължително отхвърлян. Докато можем.

Мебелирани във младостта си, неприкрита и безлюдна.

Кучетата движат на опашките си въздуха,

погледите на лъчите слънчеви, облечени с костюми.

Хапят мекото присъствие на скитниците,

между палеца и показалеца на хоризонта, обеднял на думи.

Какво е дом без куче? Или без кучешка привързаност.

И без врата да го натириш в себе си на зазоряване.

Със мъртъв праг без нокти. Степ безжизнена.

Стерилен рай за безметежно обедняване.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух