напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Делириум


Ударих се във падналата вечер,

в мъглата й, невидима от тъмното.

Сънят на много други преди мене

ме започиства, сложи ме да седна.

Извади ми зъбите, превантивно.

Завърза двата крака за мъглата.

Издяла тикви - каротинови фенери.

Сервира вряла, лучена вечеря.

Излъга двама якички мъжаги,

че съм ги псувал. После ме посочи.

Ухапа ги. Зъбите ми си сложи

ей тъй, да ги предразположи.

Избяга със кръвта ми във ръцете.

Стаи се - да причаква до разсъмване.

Мъглата различих от много близо.

Такива като мен й бяха ризата.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух