напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



ПоКи


На Слави и Гришата - с възхищение от това, което правят тези хора

 

Има нещо нездраво в мъглата припаднала.

Ресторант като другите. Кръгла годишнина.

От смъртта на поет. На ракията в зимника.

Има нещо на въздуха. Толкова истинско.

Песен мълчание между припкащи вилици.

"Прасетата в Дания надвишавали жителите!"

Жените наоколо са все тъй срамежливи...

Да се чудиш как се обслужват във цикъл!

Не поглеждат надолу и не прощават,

че не слушат внимателно скромността им на живо.

Грабват стръвно под лакът далечни познати

и ги скъсват от чукане. После изстиват.

Неотъпкан перчем от тревата на влизане

изкрещява претъпкан от рими и фасове,

със коси на масури и дрипави раници,

дечурлига се лъжат, прокъсвайки струните,

че конопа ще хвърлят на някоя граница.

Всеки сам си избира почетни граждани

на градовете в сълзите си. Дава им ключове

за вратите опушени с мръсни покривки,

със банкноти лекьосани, с тройка бездушие.

Има нещо на въздуха. Крещящо неистово.

Има хора наоколо непрограмирани.

Има тупот на кръв, образци генетични

на оная порода сърца неизстинали.

Дето нощем се мушка в мечтите спиртосани

на страхливците дневни, заспали с костюмите.

Има много живот, стиснал зъби с надежда

да поставят в менюто графа за заблудите.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух