напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Димитровден


Грапавината по емайла на зъбите,

пукнатините, болката по ръбовете

седят на прах, изскърцващи в стъклата,

изрязали вселената на гълъби.

На всякакви пребити листопади

и отегчени животински видове,

на лъскави кутии от подаръци,

които съм си купил на версия.

За да изпразня в тях свеща от празника

и да захлупя паплачта роднинска

от линията скучна на жена ми...

Те, моите... отдавна си заминаха.

Корави бленди имаха очите им,

не трепнаха зениците на тръгване,

не идват и не се предлагат в сънища,

но, явно, всичко има обяснение.

Да видя накъде вървят децата ми

и да остана, колкото е нужно,

да се разгърдя болен срещу вятъра,

веднъж годишно да ми бъде тъжно.

Да сипвам капки купена ракия

на пода. И да пия от шишето.

Да съм забавен. Скърцането с зъбите

ми е отскоро. Още го спотайвам.

Да се загубя. По божествен начин,

усмихнат на капризите на гените.

Да седна някога до гълъба в прозореца,

където заедно по празника да гледаме.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух