напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Не съм


Оставях восък,

непригоден за храна,

след всяко тромаво и режещо излитане.

Летях с пчелите,

но не бях пчела,

преглъщаха ме без усилие змиите.

Не бях змия,

устата ми е сцепена,

мухи улавях в сълзите си слузести.

В измамата с безсмъртните влечуги

се вземах

за главата на Медуза.

Не бях свещенник,

по курбаните ме викаха,

животните

избирах все разплодни.

А аз не бях

дори животно чисто.

Не бях човек,

но никой не се трогна.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух