напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Махмурлук


Неочаквано мек се оказа следобедът,

коленете ме удрят със кикот в брадата,

хлъцват шумно учудени трите ми прешлена,

покрай ямката пушечна между рамената.

И главата, с поредното й главоболие.

И усмивката мудна, с ампутирани ъгли.

Половината дроб без сърцето изстискано -

аериран килер за мечтите ми смугли.

Двата бавни клепача, недискретни и бухнали,

индулгентна усмивка за изникнали трудности.

Две по две изтърбушени физиономии

в пълноводно кафе за езиците фъфлещи.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух