Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

Малко момиченце идва насън.

Вързва люлка на хрипа в гърдите ми.

Проси пиене, хляб и цигари за път

за отдавна умрели роднини.

Тропа с мигли.

Не й се обаждам. От страх.

Да не би да я има наистина.

Стискам моите спящи деца.

То ми пее. С очите си бистри.

Иска хляб. Иска нещо със хляба.

Да не съм го разказвал до обед.

Иска някой да го поведе за ръка

и безкрайно по пътя да броди.

Иска някой.

Защо ли ми пращат дете?

Явно многото глъч дотежава.

Търси малка душа, за да го разбере.

Но ще трябва да тръгне с голяма.

Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

© Димитър Гачев. Всички права запазени!