![]() ![]() Разказани сънищаМалко момиченце идва насън. Вързва люлка на хрипа в гърдите ми. Проси пиене, хляб и цигари за път за отдавна умрели роднини. Тропа с мигли. Не й се обаждам. От страх. Да не би да я има наистина. Стискам моите спящи деца. То ми пее. С очите си бистри. Иска хляб. Иска нещо със хляба. Да не съм го разказвал до обед. Иска някой да го поведе за ръка и безкрайно по пътя да броди. Иска някой. Защо ли ми пращат дете? Явно многото глъч дотежава. Търси малка душа, за да го разбере. Но ще трябва да тръгне с голяма.
![]() ![]() ![]()
© Димитър Гачев. Всички права запазени!
|