напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Тъпи размисли


Сладникавият вкус на предиобедите,

ритниците на утрините в слепоочието,

просташкият захват на кръст през гърлото,

кафето, другите, света и прочие...

Водата край очите и ушите

наивното усещане, че бягаме,

лицето, с гънка по-различно от предишното,

това, че малодушно все прощаваме.

Това ни прави, може би, по-слаби,

по-пренебрегнати, по-малко преживяеми,

по-смачкани, по-глупаво "звънливи".

Писачи на сънувани тиради.

Във вехта папка "субмодернистични",

започваме от А, до Я-то стигаме.

Не се харесваме, а тайничко го искаме.

Във шоколадови сърца и ягоди се скриваме.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух