![]() ![]() ЕсенСъс съскане се разпилява жълтото, привидно хладно, с хрупаща коричка. Като изчезващ белег по клепачите от топъл чай на вечери отмити. Джуджешките движения на клоните с отлитащи по хребетите мигли, останали без кръв и мисъл стръкове, където пръстите на вятъра не стигат. Прегракнало. Мъгливо празни облаци. Като огромно очертано тяло. То няма цветове да се запълни и ще отмине тромаво и посивяло. Обелените колене на хълмовете, очите на животните във задуха. Изтичащата с пукот мараня по голите бедра на щури хали. Прекрачват през гърдите ми треви, пътища, разпънати на плевели. Тихо е! Сапфирени води с помътнели зеници в мен зреят. Откъртени от хоризонта песни примамват черни атове замръкнали... Краката им потъват във нощта, а гривите - в полетата изпръхнали. Смущаваща е тази тишина. Отишли са си връхчетата млечни. Прохожда като пале есента. Нахална, като че е вечна.
![]() ![]() ![]()
© Димитър Гачев. Всички права запазени!
|