напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Добро утро!


Между мекото прищракване на два огромни пръста в облаците мърляви

денят изпадна плиснат като премачкана от влак монета,

издрънка гривнено и се изцъкли със езито си към мене.

 

Облиза хладно устните на черчеветата напукани

и изхруптя в челата на стъклата, стегнати със гвоздеи и вестник,

заби игривите си пръсти в струйките дъждовни и на часовника си слънчев се обеси.

 

В такива дни половинчати полудявам половината и си признавам,

че не обичам влагата и топлото след нея не обичам. Изпран следобед

от държан в сандъка шаяк. И от бродирани по шаяка полувидиотени течности.

 

Кафето, сгънатото от безсилие четиристишие, плачът на котките разгонени,

домашните на малките със разкривените цветенца в ъглите разрошени,

румената изневяра по страните ти и присъщата й нежност нескопосана.

 

В такива дни тактуват ангелите недисциплинирани в главата ми.

Мързи ги и къде ще дирят по-удобен дансинг за припадане?

Прилазват гардеробиерите със вратовръзките. Събудих се. Пред огледалото за разпознаване.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух