напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Равновесие


От стискане на китките ми посиняха думите,

разсипаха се по брадата ми изнежена...

Разсънени, раздразнени, в перверзия разкрити.

Разляха се, нестройни, мудни и увъртащи,

красиви и опипващи мъглата по гърдите.

Измамници! Фалшификатори умели.

Фокусници на спектакъл от незрящи.

Изроди, способни да разсъблекат принцеси.

Фъфлещи, небръснати, ракиено мъжествени.

Лигаво изтичащи като решиш да се облегнеш.

Не значат нищо! Знаят го! Не струват!

Като кучки бягат и се връщат с плътски дарове,

наритани в сърцата от пазачите,

които сам си назначих в миг на бездумие,

за да не бъркам с песните ездачите.

За да не бъркам светлината със отровните изригвания,

кръстовете с летвите от дрешника.

Обучавани дискретно да си идат,

ако нещо ги смути или ги стресне.

 

Но мога тях. В зъбите им запенени

се чувствам като сдъвкана меласа.

Парче тютюн, взривяващо аортата,

пиянско формулиране на щастие.

 

Рисувани от мозъка ми допири,

изскубващи тревата с пръст под ноктите...

Какво, че нищо няма да поникне

във тази тор от слабости и строфи.

 

Със тези думи имах равновесие,

оръжие, любов...

И теб!

Частица лудост.

Остават с мен.

Сега!

Дължа

им

го.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух