напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Сутрин


Намира всички процепи дъжда,

разлива хладните си приказки от снощи.

Със вдигнати като във транс ръце

денят прохожда тъжен и немОщен.

Ще бъде приглушено и намокрено

кълбото дим над сутринта цигарена,

мирише на препечен хляб и сън,

на махмурлук и плътска вакханалия.

На порцелан, затоплен между пръстите,

на капки студ от керемидите изтичащ.

Дъждът пристига в малкото кафе

разресан по косите на момичетата.

Опипва ги безскрупулно през роклите,

гримът им близва и горчиво се намусва.

Денят, погледнат в техните очи,

по задник шеговито се изтърсва.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух