напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Кино


Прожекцията за неможещите знаещи

започна рано.

На пуст площад, с сезонно намаление.

Навярно имаш визия за второто пришествие,

приятелю!

Щом вярваш, че по справедливост ще се стрелят.

Актьорите и тихите седящи.

Онези в ложите и сенките

по спретнатите ресторанти.

Навярно имаш някаква представа.

Макар и смътна. Защото ще е жалко за миманса.

Защото представлението е утрешно.

Единствено, последно, за ценители.

Защото Дон Кихот е демоде и винаги е бил,

спомни си копието...

За Санчо са усмивките на посетителите.

Без него благородникът е болен

и популярен.

Ветроупорен шизофренен хахо.

Изсмукан от издигане на показ. Рекламна сага.

Със цели редове за малолетни. И тука филмът става страшен.

Разбираш ли?

Покривките са бели, вината скъпи,

сервитьорите цинични.

Ще се наложи да си плащаш атмосферата.

Във брой.

Така е на известни премиери.

Безжалостно следят за реквизита. И няма как!

Щом приборите са по-скъпи от вечерята.

Щом са ти дали даже малка роля

и редове във черновата на сценария.

Не се получи! Изхабиха лентата!

Не мисля, че е нужно да оставаш.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух