напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Тогава


Ще се спася от сенките си. Някога.

Доматите в мелачката на Господ.

Тестото в шприца на сладкаря злобен,

избутвано

от още

и от още...

Сега не съм готов да се търгувам за потребности.

Сега единственото по-задушно нещо

от въздуха

е сърпът на луната напращяла.

Ще липсват кадри. Неблагоприличните.

Тогава. Милозливо запокитен във началото.

Морето с глупостите си за самотата,

въртенето на прости дни и нощи.

Звездите като шепа лют пипер

в чинията на изгрева.

Ще бъда вятър в глинените палци

на чудовищата.

Ще се спася. Ще отрека, че ще се свърша.

Отдавна мозъкът ми е стърнище рохкаво.

Ще потече вода. Ще свикнат на вода очите ми.

Защото лъгах.

Тялото за сянката му.

Дървото няма да е петимно на сокове.

Ще ходят крачките на стъпка пред краката ми,

пред танците безципести на мускулите.

Ще си остана на брега, когато се спася от себе си.

И няма да ми стигне.

Тогава ще се трампя за безбрежност.

За кожата ти, за бедрата ти на свечеряване,

за малката трапчинка на разсъмване.

Тогава ще съм по-добър и по-безчувствен във размените.

Сега, обаче, ще си тръгна. Точно същият.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух