напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Сега


Понякога

бръкваш неуко дълбоко

във пясъка,

до мократа гадост,

потръпваш, престорено за гадините вътре,

но това си е краят на цялото.

Избираш най-едрата, здрава камила,

макар

да си твърде наясно,

че няма животно, издържало пустинята,

привързваш се...

И е страшно.

Когато ти трябва водата да вземеш,

защото я смяташ за своя,

да я познаеш,

размесена с кръв

по ръцете. С които я колиш.

Опитваш да си нарисуваш миражи,

пешеходец с палитра,

разтопена от Слънцето.

Оставяш си костите - да те запомнят.

Другото е измито присъствие.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух