напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Ежедневие


Между мухите мъртви и наплютите салати,

между кавгите дребни, винаги откривам,

че имам всички нужни предпоставки

да пиша стихове и никой да не ги разбира.

 

Животът пъпли, заблуден и тих по вените,

като ракия стара, обездвижена на хладно,

цветът й се мени според сезоните,

жените с мене и потупванията по рамото.

 

Децата ми отрастват като котки -

полусвободни, нагли, трудно възпитаеми,

обрали генетичните ми пропуски

и безполезната потребност да мечтаят.

 

Околните потайно се подхилват

на несериозните ми поетични опити,

налага ми се често да се крия

и да отключвам чекмеджетата в живота си.

 

"Не върви да заключвам душата си

за калта от обувки по пода"

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух