напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Равносметка


Тези пръсти само ни останаха,

дето всичко между тях изтича,

дълги нощи, къси дни, приятели,

кучета и стихове отричани.

 

Има хляб и вино, а душите ни

все тежат като торби ограбени.

Пълним само листове и чашите

с мръсни пръсти и мухи удавени.

 

И животът три пъти се връща

да ни бута в пропасти замайващи,

сякаш малко падахме и ставахме,

та сме длъжни и да пукнем вярващи.

 

В този ад, без никакви табели,

умните захвърлиха надеждите

и извадиха за черни дни парите си,

техните си, от онези, белите.

 

А на нас тропосаха джобовете

със бележки за онo години.

Явно Господ като ни е стъргал

пак е ползвал евтината глина.

 

Рядко пишем за любов. И правилно,

щом сами на себе си не вярваме,

но дано един поне от сто останали,

да е с птица огнена на рамото.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух