напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



На персоналната ми муза


Не искам,

да ме посещават призраци,

при всяко мое,

сутрешно прохождане,

сърцето ми тежи,

от плахото,

и недостатъчно използване.

За малко искам да съм сам,

без мисъл,

искам да съм празен,

не мога вечно,

да сглобявам блян,

градини цветни, нощи тюркоазени...

Дължиш ми го, проклетнице забързана!

За теб живях,

осъмвах,

разрушавах се.

Изникваше, щом се почувствам сам,

и още по-самотен ме оставяше...

Но всеки път пристигаше навреме,

да ме обсебиш,

всеки път по-алчна,

аз исках да обичам простовато,

за цял живот,

и всеки ден по малко.

Двубоят ни, разбирам,

е неравен,

но, майната ти,

колко си красива...

Развратница,

прекрасна, ненормална...

Оставям те докрай да ме изпиеш!

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух