напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Теория


Словоохотливо се намества срещу мен

с дебелият си задник пустотата.

Усещането е, че ме държи за скалпа

без капка притеснение от суетнята

наоколо.

От потните ми длани като парцал разчистващи следобеда

върху стъклото.

Поставено за маса. На краката ми. Като съсирек мек и хлъзгав се отмества.

И виждам себе си отдолу. Идиотът.

Не реагирам на преместване и сянка имам.

Но нямам глас. И по-добре. Застоят е приятен.

Сега съм на оградата възграпава на пролетта

и съм издран и съм изцапан.

Във себе си ще чуя тупване оттатък.

От там насетне ще са приглушени звуците

на най-големите дървета и на птиците.

Ще има странни срещи като тази случка.

От тук нататък няма да пробягвам през поляните

без драскотина от копривата и клоните.

Ще стиска по-болезнено по-малкото останало по черепа.

Сега е просто разговор за кривата подредба на сезоните.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух