напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Оставане


Лесно е да се напише въздуха,

зимата в яките на палтата ни,

нищото, сълзите, главоболието,

Бог и ежедневните ни издевателства.

Лесно е да се напише самотата,

красотата, любовта след виното.

Лесно е да я отдалечим изкуствено

и да я подстрижем със причини.

Лесно е да бъдем неразбрани.

Да изпишем с керемида слюнките.

Да си сложим овчите перуки.

Да сме по естествени на снимките.

Лесно е!

Пиши ми за хрущенето

на стъкло по босите си пръсти.

Късането на хасе със зъби,

мокро от пустинната ти същност.

Изгревите, всмукващи от фона,

педантично и свидливо досглобяван.

Напиши го като епилог,

като пръсти

зли и посинели.

Напиши го като лек коктейл,

който са ти сипали във шепите...

Направи го, мамка му! Без кръв.

Остави я да шуми край слепите.

"Нарисувай ми една овца!"

Аз ще слушам тихото й хранене.

Напиши отново... онова...

Напиши ми твоето оставане.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух