Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

Сковахме си тесни кафезите.

По мярка от други кафези,

ковчези,

манежи,

препятствия

и празни торби за надежди.

Романизирани биографии,

педагогични нелепи присадки,

бонзай във квадратен тиган,

червиви кайсии без ядки.

Чертежът.

Кафезооформящ.

Унифициран за сиво.

И целият танц екзалтиран...

...е всъщност покорно рамкиране.

Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

© Димитър Гачев. Всички права запазени!