напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Призрак


Нищо не е истинско,

гласът ти,

топлината,

миглите ти,

пръстите.

Мислите ми, прилепени

в скута ти,

мълчаливите

следи

на

устните.

Слънчевите клоуни

в очите ти,

семената,

пръснати без гълъби.

Няма те, а

ме болиш

по-силно,

няма ме

и те откривам

в други.

Ще приема,

да съм още в храма ти.

Да ревнувам,

нищо,

че те няма.

Танц със призрак!

Няма да откажа!

Нужно ли е още да се браня?

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух