напред назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Завист


Изтривам клетките, размътили очите ми,

изстъргвам ги, прегракнали за прелести,

намятам се в красиви пъстродушия,

улавям се да вия срещу себе си.

Препълвам се със завистливо креене,

със птици, умъртвени с оцветяване,

заключвам преобърнати кафези

във някакво безлюдно оцеляване.

Завиждам като пред разплакване

на казаното в чуждите стихии,

на другите, на счупилите нищото.

 

И все по-рафинирано го крия.

 


напред горе назад Обратно към: [А боли като истински...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух