напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



По теб


Стъпките ти още ритат кишата

изяли токове като обувки на сакат.

Наесен винаги ми липсваш. Колко есени

превърнах в думи. И във вълчи глад.

По тебе. Позагубих бройката.

Но много повече отколкото те имах.

Вродената ми алчност към обичане,

понякога тактува неритмично.

Натиска скулите и ми размива мозъка,

разделя те на две и те нарязва.

Понякога не си, понякога си в повече,

понякога те мразя, после ти ме мразиш.

Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка

в стомаха и железен вкус нагладно.

През другите сезони... го подтискам.

Защото... Вярваш ли ми, че е постоянно?

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух