напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Танин


по преждата на сутринта вибрирам

поне това остана от годините

да различавам гадене от трепет

да не умирам

от осите във смокините

 

не тази сутрин

леко скочих зъбите

на кръвналия студ и махмурлука

оставих на перваза милиони

неврони

да скимтят почти беззвучно

 

в стомаха ми е скрит перверзен

въздух

при вдишване раздува ми клепачите

осите снесоха бодливите си малки

по вените ми

и сега ги мачкам

 

през кожата

със потните си пръсти

усещам ги почти наполовина

нахранени със снощни слепоочия

по преждата на сутринта вибрирам

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух