напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Отново


Отделям бавно лятна топлина.

Почти неразличима между пръстите.

Почти условна и почти студена.

Несигурна, неука, позабравена.

Почти измислена.

Новородено нежна.

Държа ръцете си протегнати

напред,

осмислям пръстите си алено учудени...

Събирам се в ръцете ти докрай

без маската на вироглавите ми думи.

Ако това е мъничко дете,

ако безотговорно съм го мамил,

ако сега плачът му ме превзе

и няма на кого да го оставя.

Ще скрия мислите си днешни от света,

от себе си и от това дете,

ще се разплача, ако ми се плаче,

но ще остана

в себе си поне.

Ще извървя пътеката назад,

която срамежливо ме е следвала.

Ще махам клони и трохи в несвяст,

за да изчезна

топъл и прогледнал.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух