напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Клише


В живота имам доста прости принципи -

не пия сам, не слушам чужди мнения,

не правя планове, не знам какво обичам,

приемам гадове без тъпи подозрения.

Не пиша весел. Или пиша слабо.

И после тайно ги чета на себе си.

Да бях по-дърт поне с хилядолетие,

бих паснал идеално на пиеската.

Не се повтарям или ми се иска,

бих забранил с закон главите празни,

писмата плахи, всяка платоничност,

и този стих, до глупост безобразен.

Ще се клиширам. До умопобъркване.

Ще кажа, че обичам до умиране,

до небесата, до кръвта на залеза,

главата ще ме заболи от взиране.

Сега съм радостен. И ми се пише яростно.

А пиша слабо. Явно е нормално.

Сега клишетата си искам да прегърна.

Да ти ги дам, ако не ти е странно.

Или обидно. Или подценително.

Или любвеобвилно недостатъчно.

Обичам те! Избягаха ми фразите.

И дълго още луднали ще скачат.

Ти си оная част на бедното ми рамо,

която липсваше, но вече си е в къщи.

Банално казано! И всичкото останало.

Но вече казах! Тука няма да съм същият.

Ще пия сам! Ще спретна монография

за всичките клишета при обичане,

след луд запой, след гузните изнизвания.

Желая те! Жадувам те! Обичам те!

Е, аз не знам! Не мога да се сетя

за по-удачни думи без ония, сложните.

Потрай ме мъничко пембяносричащ те.

Повярвай, после само тях ще помниш.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух