напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Розово


Усещам със ноздрите

глъчката лепкава,

на топка е свит прахолякът на мислите,

издува корема ми обло поръбен.

Денят е различен!

И дрипав, и питомен.

Неравноделно ме дебне гласът ти

зад ъгъла счупен на самотата,

написан на лист,

разпокъсан във снимките,

прояден безкръвно от смях и апатия.

Аз ще те обичам!

Реших го с ръцете си,

измачкали въздуха, впит във лицето ми.

Без мен,

със гнева ти,

с мечтите,

с мъжете ти,

с душата си празна, грижливо пометена.

С изпуснати думи, с изпуснати грубости,

със нережисирани душещи бликове,

във дни като този

и в нощи, които

ще ме разпиляват да съхна открито.

"В следобеди тихи..." - започнах го глупаво!

"Понякога само..." - забравих да пиша!

Съвземам се истински.

Млечно-циничен.

Аз ще те обичам! Защото го искам.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух