напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Лято


Дали е любено на туй поле

с зелен бретон под сламената шапка?

Красиво е с бодливите нозе,

с отрязаните класове и свраките.

Като лице, безизразно и жълто,

монголоидно дръпнато е слънцето.

Мирише във зелено и в любов.

Природата си е забравила напръстника.

Убоденият пръст на Господарката

целувам сам, единствено за мене,

рисувам с него веждите на залеза.

Не му се сърдя, че не ме приема.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух